Разтапящата се любов,
засвети във  прозрачно бяло,
над вечерта ни от стъкло,

Препънах се в последната си ярост –
Живях ли? Как? Дали добре живях?
Кажи, красива ли е тази старост –

Недей ме пита колко е дълбока,
сълзата дето съхне във окото.
Удавих се във нямата и болка,